Маргарита Хранова – Незабрава
Налей ми вино в чаша тънкостенна
И приседни с усмивка неизменна
О-о любими ти навярно имаш право
Сърцето свойта участ заслужава
И някакси е свикнал тъй човекът
Крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш или слава
Сърцето своя изпит заслужав...
PLAY