Налей ми вино в чаша тънкостенна
И приседни с усмивка неизменна
О-о любими ти навярно имаш право
Сърцето свойта участ заслужава
И някакси е свикнал тъй човекът
Крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш или слава
Сърцето своя изпит заслужава
Целувай дълго глътката резлива
Безсмъртната любов и с нас разливай
Ти не можеш дълго, ех до гроб тогава
Сърцето този празник заслужава
Ляя ля ля ля ля
Далеч от мен или навеки с тебе
Спокойно ще дочакам всеки жребий
Сърцето всеки жребий заслужава,
Но незабрава, но незабрава
/ах незабрава/
Ля, ля, ля , ля
Recent comments