Малка кутийка си нося в сърцето
В нея събирам спомени чужди
Клонка от борче, бебешка дрешка, рапан от морето –
все нечии вещи вече ненужни.
История всеки от тях ми разказва
И никой друг освен мен не я чува
Как луна и слънце зад бора залязват
Кога порасна детето, как още в морето делфини лудуват.
Припев:
Събирачка на минали чувства,
в кутийката имам по много за всички
За вас, госпожице, любов с малко тъга? Нищо не струва!
За господина копнеж?
За онези влюбени там две места на лунни пътеки?
А когато някой ден сърцето стане тясно
И него в кутийка ще сложа.
Ще я оставя някъде, на много видно място
да може с моето сърце на всички ви да служи.
Припев:
Събирачка на минали чувства,
В кутийката имам по много за всеки
За вас, госпожице, любов с малко тъга? Нищо не струва!
За господина копнеж?
За онези влюбени там две две места на лунни пътеки?
Recent comments