ДОБРИН ДОСЕВ - "РОДНИНА НА ДЪЖДА"

Далеч от делничния бит,
далеч от думи неразбрани –
шосето като черен бинт
превързва тихите ми рани.

Един разлюшкан автобус
извън мъглата ме извежда…
И слизам на завоя пуст,
повикан от една надежда.

Сега със себе си вървя.
Не нося шапка. Нито шлифер.
И дъжд по моята глава
почуква със потаен шифър.

Той може би ще разбере
защо се лутам без причина –
дъждът, роднина на море,
на горди облаци роднина…

Аз също искам да летя.
А все на дребно се пилея –
между небето и пръстта,
загледан в делника, живея.

Нагазвам в меката трева.
Ръце размахвам сред простора…
И уж към себе си вървя,
а хора търся, други хора.

Стихове: Георги Константинов
Музика: Момчил Колев
Аранжимент: Момчил Колев и Калоян Колев