Този сняг е съвсем нов
няма спомени за преди,
но ме връща към теб любов
към деня в който тръгна ти.
[x2]
И тогава така валя
и тогава с дни не спря,
а снежинките от тъга
се превръщаха във вода.
Колко пъти броях до 100 и се взирах в бялото
да те видя за миг дори,
извикам след тебе „спри“.
[x2]
Да изтичаш към мен ти,
да се сгушиш в палтото ми
да целувам като преди
твоите длани премръзнали.
И до днес вали в мен
и е тъжно и не съвсем.
В прозореца ми студен те рисувам усмихната.
[x2]
Любовта ни не беше сняг
като него да се стопи
ще намеря пътека пак
към сърцето ти, може би.
Любовта ни не е от сняг
тя не може да се стопи
тя при мен ще те върне пак
и този път ще е завинаги.
Тя при мен ще те върне пак
този път, завинаги…
Recent comments