Звън дочух – далечен звън,
звън – внезапен и тревожен,
Камбана влезе в моя сън
и ме погали спомен…
Звезда над мене изгоря,
нощта от болка потрепери,
Прошепна хор – във храм аз бях,
дете бях и се молех!
Запалих свещ от друга свещ,
ръка целунах на старица,
и нещо скъса се във мен,
като в ранена птица…
Глас забравен – нощен глас –
дочух камбаната да плаче,
с душа горчива като мен –
с душата на сираче!
Забравих страх,усетих Бог –
и светлината ме прегърна…
И времето за дълго спря –
аз в себе си се върнах…
Recent comments