Тези стари улици назад ме връщат в моите дни,
колко много страници – с добри и лоши спомени.
Хиляди решения до верни тухли вързани,
безброй вълнения побра сърцето ми.
Наивно влюбвах се – без ум оставах,
често правех глупости и сто пъти летях и падах.
Каква ли аз не бях – преминах през какво ли не,
дори да се боях, не го показах – не!
Припев:
И роза бях и трън в очите в този мой живот,
но даже лошото в дните си спомням с любов.
Не бих изтрила даже ред – да го сменя с друг,
не съжалявам и за ден от дните си до тук.
Времето ме промени, но не съвсем, но не съвсем.
И до днес животът ми е пъстър, луд, неукротен.
Зная, че зад ъгъла ме чакат хубави неща,
още по-вълнуващи от всичко досега.
Ще ме разтърси пак любов голяма,
с времето едно разбрах, че краен срок за нея няма.
И пак бих тръгнала срещу вятъра дори,
щом моите пътища повтарят ми: „Върви“!
Припев:
И роза бях и трън в очите в този мой живот,
но даже лошото в дните си спомням с любов.
Не бих изтрила даже ред – да го сменя с друг,
не съжалявам и за ден от дните си до тук.
Добро и лошо съм видяла в този мой живот,
но даже лист в него няма без думата любов.
Дори най-тъжните си дни бих преживяла пак,
те правят още по-добри добрите дни след тях.
Recent comments