Звяр да ме разкъсва, не бягам, даже казвам „Дръж“
Болката ме пръсва, аз се смея за двама наведнъж
И след теб оживях, ти ме знаеш – нямам сриване
Но зад усмивката ми не знаеш, там скрито е
Как си ми в съня, как излизам в два?
Тичам докато спра да дишам
С въздуха последен аз крещя
Ти си минало, не те обичам
Сърцето ми ще се пръсне в мен
От умората е на път да спре
Но напук бие, чуваш ли?
И повтаря „Липсваш ми“
И пак кажи, че не е любов към тебе мойто
Не спирай, това е най-страшното
Сили имах даже след най-голямата любов
Живота си от пепел да събера и почна нов
Не било любов, нищо друго преди аз и ти
Чак след теб разбрах да обичаш как боли
Recent comments