Този град безсънен
без печал ни пръсна.
Всичко нежно,
всичко грешно
между нас виновно оглуша.
Само ти остана
в мен като камбана
да звъниш след удара, душа.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всякой вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всякой вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.
Recent comments