Върях един следобед, без цел и посока. Вървях, а беше пролет и бе красив денят. Небето къс коприна. Изведнъж видях отлитащо хвърчило и чух забравен смях. Припев: Ти лети, лети детски спомен жив, връщаш ни отново в онзи чуден свят. Ти лети, лет...